Войните на диадохите: поредица от конфликти между наследниците на Александър Велики

Диадохи (на гръцки: διαδοχή, „приемник“) е термин, използван в древногръцката история за описание на наследниците на Александър Велики. След смъртта на Александър през 323 г. пр. н. е. неговата империя е разделена между неговите генерали, които се бият помежду си за контрол над огромните територии, които той е завладял.

Войните на диадохите са поредица от конфликти, продължили повече от десетилетие и включващи много от бившите генерали на Александър и съответните им армии. Войните завършват със създаването на нови кралства и евентуалната победа на един от най-могъщите генерали на Александър, Селевк I Никатор, който основава империята на Селевкидите.

Ето някои ключови моменти за диадохите:

1. Брой диадохи: Имаше около 20-30 диадохи, включително известни генерали като Птолемей I Сотер, Селевк I Никатор, Антигон I Монофталм и Евмен от Кардия.
2. Конфликти между диадохите: Диадохите се бият помежду си за контрол над империята на Александър, което води до поредица от конфликти, продължили повече от десетилетие. Тези конфликти включват битката при Газа (312 г. пр. н. е.), битката при Египет (312 г. пр. н. е.) и битката при Ипс (301 г. пр. н. е.).
3. Създаване на нови царства: Войните на диадохите завършват с установяването на нови царства, включително Империята на Селевкидите, Кралството на Птолемеите и Кралството на Пергамон.
4. Наследството на Александър: Диадохите се борят да запазят империята на Александър и неговото наследство, но техните конфликти в крайна сметка доведоха до фрагментирането на огромните му територии на по-малки кралства.
5. Значение в историята: Периодът на диадохите е важен в историята, защото бележи края на древногръцкия свят и началото на елинистическия период, по време на който гръцката култура се разпространява в средиземноморския свят.