Ектима: причини, симптоми, лечение и профилактика
Ектимата е вид кожна инфекция, причинена от бактерията стрептокок от група А. Известен е още като ecthyma infectiosum или училищна рана. Ектимата се характеризира с образуването на малки, болезнени язви по кожата, обикновено по лицето, шията и крайниците. Инфекцията е силно заразна и може да се разпространи чрез директен контакт със заразен човек или чрез докосване на замърсени предмети.
Ектимата се наблюдава най-често при деца, особено при тези под 10-годишна възраст. По-често се среща през зимните месеци, когато хората са по- вероятно са на закрито и в непосредствена близост един до друг.
Симптомите на ектима обикновено се появяват в рамките на 2-5 дни след излагане на бактерията и могат да включват:
Малки, болезнени язви по кожата, обикновено по лицето, шията и крайниците
Зачервяване и подуване около язвите
Треска и втрисане
Главоболие и умора
В тежки случаи инфекцията може да се разпространи в други части на тялото, като бъбреците или кръвообращението, което води до по-сериозни усложнения.
Ектима се диагностицира въз основа на появата на язви и физически преглед от доставчик на здравни услуги. В някои случаи може да се вземе кожно изстъргване или тампон, за да се потвърди наличието на бактерията.
Лечението на ектима обикновено включва антибиотици за изчистване на инфекцията. Язвите могат също да бъдат лекувани с локални кремове или мехлеми, за да се ускори оздравителният процес. В тежки случаи може да се наложи хоспитализация за проследяване и лечение на всякакви усложнения.
Превенцията е ключова за избягване на ектима. Добрите хигиенни практики, като често миене на ръцете и покриване на устата при кашляне или кихане, могат да помогнат за намаляване на риска от предаване. Избягването на близък контакт с хора, които имат инфекцията и не споделянето на лични вещи, като кърпи или прибори, също може да помогне за предотвратяване на разпространението на бактериите.
В обобщение, ектимата е силно заразна кожна инфекция, причинена от стрептококови бактерии от група А. Най-често се наблюдава при деца и може да се лекува с антибиотици и добри хигиенни практики. Превенцията е ключова за избягване на тази инфекция.



