Разбиране на Амр в ислямски контекст

Амр (أمر) е арабска дума, която означава „заповед“ или „заповед“. Обикновено се използва в ислямски контекст за обозначаване на заповеди или инструкции, дадени от Бог или от религиозен лидер. В този смисъл той може да се разбира като божествен или духовен авторитет.

В ислямския закон, например, Коранът и хадисите (говоренията и действията на пророка Мохамед) се считат за върховните източници на насоки и инструкции за мюсюлманите и те често се наричат „амр“ или „заповеди“. По същия начин заповедите или инструкциите, дадени от религиозен водач или учен, могат също да бъдат наричани „амр“.

В по-широк смисъл „амр“ може също да се отнася до всяка авторитетна команда или заповед, дадена от човешко същество, като правителство длъжностно лице или родител. В ислямския контекст обаче акцентът често е върху божествената или духовна природа на властта, а не върху човешкия произход на заповедта.