Разбиране на значението на сурите в Корана

Сура (на арабски: سورة) е терминът, използван в исляма за обозначаване на главите от Корана, които са откровенията на Бог, разкрити на пророка Мохамед (мир на праха му). Думата "сура" произлиза от арабската дума "сура", която означава "стена или крепост".

В Корана има 114 сури, всяка от които се състои от стихове (ая), които са разкрити от Бог, за да насочат човечеството към прав път. Сурите не са подредени в хронологичен ред, а по-скоро в определен ред, за който се смята, че е божествено вдъхновен.

Всяка сура започва с Bismillah (В името на Бог), което е декларация за единството на Бог, и завършва с Басмалах (В името на Бог, Най-милостивия, Най-милосърдния). Сурите са наименувани според съдържанието, темата или повода, по който са разкрити.

Коранът се счита за свещеното писание на исляма и е почитан от мюсюлманите като Божието слово, разкрито на пророка Мохамед (мир на праха му) . Изучаването и рецитирането на Корана е важен аспект от ислямското поклонение и духовна практика и се смята, че носи напътствие, мъдрост и милост на тези, които го четат с вяра и смирение.