Значението на имамите в исляма

Имам (на арабски: إمام) е религиозна и политическа титла в исляма, използвана за лидер на мюсюлманската общност. Терминът произлиза от арабската дума "imamah", която означава "лидерство" или "команда". В сунитския ислям имамът е религиозен учен, който води общите молитви в джамия и осигурява духовно ръководство на общността. В шиитския ислям имамът е божествен лидер, назначен от Бог да ръководи общността и да тълкува ислямския закон.

И в сунитската, и в шиитската традиция имамът играе решаваща роля в религиозния и социалния живот на мюсюлманската общност. Те са отговорни за воденето на сборните молитви, тълкуването на ислямския закон, предоставянето на духовни напътствия и представляването на общността по религиозни и политически въпроси. От имама също се очаква да познава ислямската юриспруденция, теологията и Корана и да даде пример на общността чрез своето благочестие и морален характер.

В сунитския ислям имамът се избира от общността въз основа на техните знания, благочестие , и лидерски качества. В шиитския ислям имамът се смята за божествено назначен и непогрешим и се счита за духовен и политически лидер на общността. Имаматът е централна концепция в шиитския ислям и имамът се разглежда като законен лидер на мюсюлманската общност и тълкувател на ислямския закон.

Като цяло ролята на имама в исляма е да предоставя духовни напътствия, да тълкува ислямския закон и водете общността в молитва и поклонение. От тях се очаква да познават ислямската традиция и да дадат пример на общността чрез своето благочестие и морален характер.