Значението на Муниципиите в Древен Рим

Municipium е латински термин, използван в древен Рим, за да опише град или град, на който е предоставено определено ниво на автономия и самоуправление. Статутът на municipium обикновено се дава на градове, които са стратегически разположени или имат значително икономическо или културно значение, но не са достатъчно големи, за да се считат за големи градове.

Municipium често са основани от римското правителство като начин за насърчаване на урбанизацията и романизацията в новозавладени територии. Те получиха известна степен на самоуправление, със собствен местен съвет и правото да избират свои служители. Въпреки това, те все още са били под властта на римската държава и са били задължени да предоставят войски за римската армия, когато бъдат призовани.

Някои примери за municipia включват:

* Картаген, който получава статут на municipium от Рим през 122 г. пр.н.е., след като е бил завладян по време на Третата пуническа война.
* Помпей, който е бил муниципиум, преди да бъде унищожен от изригването на вулкана Везувий през 79 г.сл.н.е.
* Джераш, който се намира в днешна Йордания и е основан като римски муниципиум през н.е. 106.

Като цяло статутът на municipium е бил начин за римското правителство да упражнява контрол върху стратегически места, като същевременно позволява известна степен на местна автономия и самоуправление.