Историята и значението на небостъргачите

Небостъргачът е много висока сграда, обикновено определяна като такава, която надвишава 100 метра (328 фута) височина. Небостъргачите обикновено се намират в градските райони и се използват за различни цели, като офис пространство, жилищни единици и магазини за търговия на дребно. Те често са проектирани да бъдат визуално поразителни и да осигурят максимално използваемо пространство в рамките на ограничен отпечатък.

Терминът "небостъргач" е използван за първи път в края на 19 век, за да опише висока сграда, която сякаш стърже небето. Първите небостъргачи са построени в Съединените щати в края на 1800 г. и началото на 1900 г. и са направени предимно от стомана и зидария. Днес небостъргачи могат да бъдат намерени по целия свят и често се смятат за символи на модерността и икономическата мощ.

Някои от най-високите небостъргачи в света включват:

* Бурж Халифа, Дубай (828 метра/2722 фута)
* Шанхайска кула, Шанхай (632 метра/2073 фута)
* Часовниковата кула Abraj Al-Bait, Мека (601 метра/1972 фута)
* Един световен търговски център, Ню Йорк (541 метра/1776 фута)
* Тайпе 101, Тайпе (508 метра) /1667 фута)

Небостъргачите често са проектирани да бъдат енергийно ефективни и да включват устойчиви елементи като зелени покриви, вятърни турбини и слънчеви панели. Те могат да се използват и за различни цели извън офис и жилищно пространство, като наблюдателни площадки, музеи и студия за излъчване.