Какво представляват прокласическите езици за програмиране?

В контекста на езиците за програмиране прокласическият език е език, който е проектиран да бъде възможно най-класически, което означава, че трябва да има минимални зависимости от външни ресурси и трябва да може да работи на всяка платформа без модификации.

Прокласическите езици често се използват в ситуации, в които надеждността и преносимостта са от първостепенно значение, като например във вградени системи, системи в реално време или системи, които трябва да работят на устройства с ограничени ресурси. Тези езици обикновено са проектирани с акцент върху простотата, ефективността и предвидимостта и често имат малка стандартна библиотека или изобщо нямат стандартна библиотека.

Някои примери за прокласически езици за програмиране включват C, C++, Rust и Ada. Всички тези езици са проектирани да бъдат изключително преносими и да имат минимална зависимост от външни ресурси, което ги прави много подходящи за използване в широк набор от приложения.