Разбиране за сръбско-българската езикова група на Балканите

Терминът "сръбско-български" се отнася за група южнославянски езици, говорени на Балканите, по-специално в Сърбия и България. Тези езици са тясно свързани и споделят много прилики в граматиката и лексиката.

Сръбско-българската езикова група включва:

* Български: говори се в България, това е официалният език на страната.

* Сръбски: говори се в Сърбия, това е официален език на страната.
* Македонски: говори се в Северна Македония, този език също се счита за част от сръбско-българската езикова група.
* Босненски: говори се в Босна и Херцеговина, този език също се счита за част от сръбския -българска езикова група.

Сръбско-българската езикова група се отличава от други южнославянски езици като хърватски, словенски и чешки. Смята се, че групата се е формирала около 10 век и е еволюирала с времето чрез сложна поредица от езикови и културни влияния.

Терминът "сръбско-български" не е конкретен език, а по-скоро група от езици, които споделят определени характеристики и функции. Важно е да се отбележи, че говорещите тези езици не наричат себе си „сръбско-българи“, а по-скоро като българи, сърби, македонци или босненци, в зависимост от националната си идентичност.