Разбиране на Типика: Ръководство за източноправославното монашество

Типикон (на гръцки: τυπικόν, множествено число: τυπικα, типика) е термин, използван в Източноправославната църква за означаване на набор от правила или обичаи, които управляват ежедневния живот и богослужението на монасите и монахините. Терминът може да се използва и в по-широк смисъл, за да обозначава всяка традиционна или установена практика в рамките на Православната църква.

Типиконът се основава на ученията на Светите отци и решенията на Седемте вселенски събора и предоставя рамка за духовни и богослужебния живот на монасите и монахините. Той включва правила за молитва, пост и други аскетични практики, както и насоки за организацията на манастирите и разпределението на задачите между монасите и монахините.

Типиконът се счита за важна част от православната традиция и е приет от поколение на поколение в Църквата. На него се гледа като на начин да се гарантира, че духовният живот на Църквата остава в съответствие с ученията на светите отци и решенията на Вселенските събори.