Разбиране на Potlatching: Културна практика на коренното население на тихоокеанския северозапад
Potlatching е културна практика на местните народи от тихоокеанското северозападно крайбрежие на Северна Америка, особено Kwakwaka'wakw и други племена. Това включва раздаване на вещи или ресурси на други, за да се спечели социален статус и престиж. Терминът „potlatch“ идва от думата Chinook за „празник“, тъй като тези събития често бяха придружени от големи събирания и споделяне на храна.
Potlatching беше важна част от социалните и икономически системи на тези племена, тъй като позволяваше на индивидите и семейства, за да натрупат богатство и статус в своите общности. Практиката също така служи като начин за разрешаване на конфликти и установяване на взаимоотношения между различни семейства и кланове.
Potlatch обикновено се провеждаше, когато семейството искаше да отбележи значимо събитие, като раждане на дете, сватба или смърт на обичан. Семейството домакин кани гости от други семейства и им представя подаръци, като одеяла, канута или други ценни предмети. В замяна гостите дават на домакините собствени подаръци, създавайки цикъл от реципрочни дарения, които засилват социалните връзки и установяват йерархии в общността.
Потлачингът също е важна част от духовните и културни практики на тези племена, тъй като се смята, че помага за поддържане на баланс и хармония в общността. Практиката на раздаване на имущество се разглежда като начин за преразпределение на богатството и гарантиране, че всеки има достъп до ресурсите, от които се нуждае, за да оцелее.
Потлачът е забранен от канадското правителство в края на 19 век като част от по-широко усилие за потискане местни култури и ги асимилира в европейско-канадското общество. Забраната за potlatching не беше официално премахната до 1951 г., въпреки че много общности продължиха да практикуват традицията тайно. Днес potlatching е важна част от културното наследство на много местни общности в тихоокеанския северозапад и продължава да се празнува и практикува в различни форми.



