Целандин: видове, лечебни свойства и токсичност

Целандинът е общо наименование на няколко растения от рода Ranunculus, който принадлежи към семейство Лютикови (Ranunculaceae). Тези растения се характеризират със своите жълти или оранжеви цветя и се срещат в много части на света. Някои видове жълтурчета се считат за инвазивни плевели, докато други се култивират като декоративни растения.

Ето някои от най-често срещаните видове жълтурчета:

1. Обикновен жълтурчета (Ranunculus ficaria): Това е широко разпространен плевел, който е роден в Европа и Азия, но е въведен в други части на света. Има жълти цветя и може да расте в различни местообитания, включително полета, ливади и гори.
2. Голям жълтурчета (Ranunculus acris): Това е многогодишно растение, което е родом от Европа и Азия и е въведено в Северна Америка. Има по-големи, по-кичести цветове от обикновения жълтурчета и често се отглежда като декоративно растение.
3. Малък жълтурчета (Ranunculus parviflorus): Това е многогодишно растение, което е родом от Европа и Азия и е въведено в Северна Америка. Има по-малки цветя от големия жълтурчета и често се среща във влажни, сенчести места.
4. Целандинов мак (Papaver celandrinum): Това е едногодишно или двугодишно растение, което е местно за средиземноморския регион, но е въведено в други части на света. Има жълти цветя, които приличат на макове, и често се отглежда като декоративно растение.

Челандините са известни със своите лечебни свойства и се използват в традиционната медицина от векове. Те съдържат различни алкалоиди, гликозиди и други съединения, за които е доказано, че имат противовъзпалителни, антиоксидантни и противоракови свойства. Въпреки това, някои видове жълтурчета могат да бъдат токсични, ако се погълнат в големи количества, така че е важно да ги използвате с повишено внимание и под ръководството на квалифициран медицински специалист.