Историята и значението на Cordite във военните оръжия

Cordite е вид бездимно гориво, изобретено в края на 19 век. Това е смес от нитроглицерин, оръжеен памук и малко количество химикал, наречен "катран", който помага да се стабилизира сместа и да се предотврати преждевременната й експлозия. Кордитът е използван широко във военни оръжия по време на Първата и Втората световна война, включително артилерийски снаряди, картечници и пушки.

Кордитът е по-мощен и стабилен пропелант от черния барут, който е бил основният пропелант, използван в огнестрелните оръжия преди изобретяването на кордит. Cordite гори по-бавно и постоянно от черния барут, което позволява по-точна и надеждна стрелба. Кордитът обаче произвежда повече дим и остатъци от черния барут, което може да затрудни боравенето с него и почистването му.

С течение на времето кордитът до голяма степен е заменен от по-модерни горива, като нитроцелулоза и съединения на основата на полиуретан. Тези по-нови горива са още по-стабилни и последователни от кордит и произвеждат по-малко дим и остатъци. Кордитът обаче остава важна част от военната история и все още се използва в някои специализирани приложения, като например в производството на ретро огнестрелни оръжия и исторически възстановки.