Разбиране на хиперкритичността: Разпознаване и преодоляване на прекомерната критика

Свръхкритичен означава прекомерно или несправедливо критичен, често по начин, който е лицемерен или самоуверен. Хиперкритикът е някой, който е прекалено критичен към другите, като същевременно не успява да разпознае или признае собствените си недостатъци или недостатъци.

Например, ако някой постоянно изтъква грешките на другите, но не успява да види собствените си грешки, може да бъде смятан за хиперкритик. По същия начин, ако някой бърза да съди другите, но не желае да слуша други гледни точки или да обмисля алтернативни гледни точки, той също може да бъде възприет като свръхкритичен.

Терминът „хиперкритичен“ често се използва за описание на хора, които са прекалено критични или осъдителни и които може да бъдат мотивирани от желание да се издигнат за сметка на другите. Важно е да се отбележи, че критичността или проницателността може да бъде ценно умение, но когато стане прекомерно или несправедливо, може да бъде вредно и отчуждаващо.