Разбиране на Qanats: Древни системи за управление на водите в сухите региони

Канат (на персийски: قنات) е система за управление на водата, използвана в сухите региони на света, особено в Иран и други страни в Близкия изток и Централна Азия. Това е мрежа от подземни тунели и шахти, които доставят вода на повърхността от подземен източник, като водоносен хоризонт или извор.

Системата qanat е разработена преди повече от 2500 години в древна Персия (сега Иран) като начин за докарване на вода от планинските райони до равнините и оазисите по-долу. Системата се състои от поредица от вертикални шахти, наречени "qanats", които са вкопани в земята за достъп до подземния водоизточник. Тези шахти са свързани с мрежа от тунели, позволяващи на водата да тече надолу към повърхността.

Qanats обикновено се изграждат в райони, където има значителна разлика в надморската височина между водоизточника и района, който трябва да се напоява. Системата използва гравитацията, за да транспортира водата от по-високата надморска височина до по-ниската надморска височина, което я прави ефективен начин за пренасяне на вода в райони, които иначе биха били твърде сухи, за да поддържат селското стопанство или човешките селища.

Qanats са били използвани за различни цели, включително напояване на култури, доставяне на питейна вода и захранване на мелници и други машини. Те все още се използват днес в много части на света, особено в Иран, където са важна част от културното наследство и история на страната.