Техники за дуплекс в комуникационните системи

Дуплексът е техника, използвана в комуникационните системи, за да позволи на две или повече устройства да споделят един и същ комуникационен канал. Това се постига чрез разделяне на канала на два отделни времеви слота, по един за всяко устройство, и им позволява да предават в противоположни посоки.

С други думи, дуплексът позволява едновременно предаване и приемане в една и съща честотна лента, което е от съществено значение за пълната дуплексни комуникационни системи.

Има няколко вида дуплексни техники, използвани в комуникационните системи, включително:

1. Честотен дуплекс (FDD): Тази техника разделя честотната лента на два отделни канала, един за предаване нагоре и един за предаване надолу.
2. Duplexing с разделение по време (TDD): Тази техника разделя времето на два отделни слота, един за предаване нагоре и един за предаване надолу.
3. Дуплекс с кодово разделяне (CDD): Тази техника използва уникални кодове за идентифициране на всяко устройство и им позволява да предават едновременно в една и съща честотна лента.
4. Мултиплексиране с ортогонално честотно разделяне (OFDM): Тази техника разделя честотната лента на множество ортогонални под-носители, позволявайки едновременно предаване и приемане на една и съща честотна лента.

Дуплексирането се използва в широк набор от комуникационни системи, включително клетъчни мрежи, сателитни комуникации и безжични локални мрежи (WLAN). Това е основна технология за съвременните комуникационни системи, тъй като позволява ефективно използване на честотната лента и подобрена производителност.