Какво е компилиране?

Компилирането е процесът на преобразуване на изходния код, написан на език за програмиране, в машинен код, който може да бъде изпълнен от компютър. Изходният код се анализира и трансформира в машинен код с помощта на компилатор, който е софтуерен инструмент, който изпълнява тази задача.

Процесът на компилиране обикновено включва няколко стъпки:

1. Предварителна обработка: Изходният код се почиства и подготвя за компилация чрез премахване на коментари и други директиви, които не са необходими за процеса на компилация.
2. Лексикален анализ: Изходният код е разбит на отделни токени, като ключови думи, идентификатори и символи.
3. Синтаксисен анализ: Токените се анализират, за да се гарантира, че формират валидна програма според синтаксисните правила на езика.
4. Семантичен анализ: Значението на програмата се проверява чрез анализиране на връзките между токените и семантиката на езика.
5. Генериране на междинен код: Изходният код се превежда в междинен код, който е представяне на програмата от по-високо ниво, което може да бъде по-лесно оптимизирано и трансформирано.
6. Оптимизация: Междинният код е оптимизиран за подобряване на производителността на получения машинен код. Това може да включва техники като разгръщане на цикъл, елиминиране на мъртъв код и разпределение на регистър.
7. Генериране на код: Оптимизираният междинен код се превежда в машинен код, който е крайната форма на програмата, която може да бъде изпълнена от компютъра.

Целта на компилирането е да се създаде изпълнима програма, която може да се изпълнява на компютър. Компилираната програма може да се съхранява на устройство за съхранение, като твърд диск или SSD устройство, и да се зарежда в паметта, когато е необходимо. Когато програмата се изпълнява, машинният код се изпълнява от процесора на компютъра, който изпълнява инструкциите в програмата.