Озониране: универсален инструмент за органичен синтез

Озонирането е процес, при който озонът (O3) се използва за модифициране на химичната структура на дадено вещество. Този процес може да се използва за въвеждане на съдържащи кислород функционални групи в молекула или за разцепване на съществуващи връзки и образуване на нови. Озонирането често се използва в органичния синтез като начин за селективно функционализиране на определени части от молекула.

Озонирането обикновено включва излагане на молекула на газ озон в присъствието на катализатор, като например метална сол или киселина. Озонът реагира с молекулата, за да образува множество различни продукти, в зависимост от специфичните условия и структурата на изходния материал. Някои често срещани продукти на озонирането включват епоксиди, алдехиди и карбоксилни киселини.

Озонирането е универсален инструмент за органичен синтез и се използва в широк спектър от приложения, от фармацевтиката до науката за материалите. Това обаче може да бъде труден процес за контролиране и оптимизиране, тъй като реакционните условия и свойствата на изходния материал могат да окажат значително влияние върху резултата от реакцията. Като такова, озонирането обикновено е запазено за ситуации, при които други методи не са ефективни или практични.