Разбиране на бабизма: Религиозно движение, което набляга на духовното пречистване и социалната справедливост
Бабизмът е религиозно движение, което се появява в Шираз, Иран през 19 век. Основан е от Сийид Али Мохамед, който е известен като Баб (което означава „портата“ на арабски). Баб твърди, че е обещаният Махди (или напътстван) и предшественик на пророк, който ще донесе нова ера на мир и справедливост.
Бабизмът подчертава важността на духовното пречистване, равенството на всички човешки същества пред Бог и премахване на религиозни и социални йерархии. Движението привлече много последователи в Иран и извън него и оказа значително влияние върху развитието на ислямската мисъл и практика.
Едно от ключовите учения на бабизма е концепцията за "единството на съществуването" (wahdat al-wujud), което твърди, че Бог е единствената истинска реалност и че всички неща съществуват в Него. Тази идея е повлияна от суфисткия мистицизъм и философията на Ибн Араби и се смята за предшественик на идеите на Бахай, които подчертават единството на всички религии и единството на човечеството.
Бабизмът също подчертава значението на социалните справедливост и необходимостта отделните хора да работят заедно, за да постигнат положителна промяна в обществото. Самият Баб е екзекутиран от иранското правителство през 1850 г. заради религиозните си убеждения, но неговите последователи продължават да разпространяват ученията му и да създават общности въз основа на неговите принципи. Днес все още има привърженици на бабизма, живеещи в различни части на света, и тяхното наследство продължава да влияе върху развитието на ислямската мисъл и практика.



