Разбиране на Мезонефрос: Временният бъбрек на феталното развитие

Мезонефрос (на гръцки „среден бъбрек“) е термин, използван в ембриологията, за да опише междинния етап от развитието на бъбреците. По време на ранното ембрионално развитие бъбреците се развиват като две отделни структури, наречени метанефрос и мезонефрос. Метанефросът дава начало на възрастните бъбреци, докато мезонефросът се дегенерира и изчезва.

Мезонефросът е временен орган, който функционира като рудиментарен бъбрек по време на ранното развитие на плода. Той е способен да произвежда урина, но не е толкова ефективен, колкото бъбреците на възрастни и в крайна сметка атрофира и изчезва, когато плодът узрее. Смята се, че мезонефросът играе роля в регулирането на баланса на течностите и електролитната хомеостаза по време на ранното развитие на плода.

При хората мезонефросът се развива около 21 дни след оплождането и започва да се дегенерира около 28 дни след оплождането. До около 40 дни след оплождането, мезонефросът е изчезнал напълно и метанефросът е поел ролята на основна бъбречна структура.