Разбиране на нескромността срещу скромността: Ръководство за култивиране на смирение

Нескромността е липса на скромност, което е качеството на скромността и непретенциозността. Нескромните хора често са самохвални, арогантни и прекомерно самоизтъкващи се. Те могат да привлекат вниманието към себе си по неподходящи начини, като например като парадират с богатството си или външния си вид.
Скромността, от друга страна, включва да бъдеш смирен и непретенциозен и да избягваш поведение, което има за цел да привлече вниманието към себе си. Скромните хора често са по-загрижени за другите, отколкото за себе си, и са склонни да омаловажават собствените си постижения, вместо да ги преувеличават.
В много култури нескромността се счита за отрицателна черта, защото може да се разглежда като форма на гордост или арогантност. Гордостта е един от седемте смъртни гряха в християнството, например, и се смята за основен грях и в исляма. И в двете религии смирението се счита за по-желано качество от нескромността.
Нескромността може да приеме много форми, като хвалба с постиженията, парадиране с богатство или статус или обличане по разкриващ или провокативен начин. Някои хора може да са по-скромни или нескромни по природа, но също така е възможно да се култивира скромност или нескромност чрез навик и практика.
Като цяло, нескромността обикновено се разглежда като отрицателна черта, защото може да доведе до арогантност, егоизъм и други нежелани поведения. Скромността, от друга страна, се цени заради нейното смирение, смирение и уважение към другите.