Разбиране на пойкилотермията: Изкуството на хладнокръвните животни

Пойкилотермията е термин, използван за описване на способността на някои животни, включително влечуги и риби, да регулират телесната си температура с помощта на външни източници, като околната среда или слънцето. Това е в контраст с ендотермите, които генерират топлина вътрешно и поддържат постоянна телесна температура независимо от околната среда.
Пойкилотермните животни често се наричат „студенокръвни“, въпреки че този термин може да бъде подвеждащ, тъй като предполага, че тези животни винаги са студ. В действителност пойкилотермите могат да имат широк диапазон от телесни температури в зависимост от тяхната среда и поведение. Например, гущер, който се припича на слънце, може да има телесна температура много по-висока от този, който се крие на сянка.
Пойкилотермията се е развила като начин за животните да пестят енергия и да оцеляват в среди, където би било твърде скъпо да се поддържа постоянна висока телесна температура. Като разчитат на външни източници на топлина, пойкилотермите могат да пестят енергия и да избегнат разходите, свързани с генерирането на топлина вътрешно. Това им позволява да процъфтяват в широк спектър от екосистеми и да играят важна роля в съответните им хранителни мрежи.