Разбиране на трихромното оцветяване при диагностициране на рак

Трихром е термин, използван в биологията и микроскопията, за да опише вид оцветяване, което се използва за подчертаване на специфични структури или молекули в клетките. Трихромното оцветяване е това, което използва три различни багрила или петна, за да подчертае различни аспекти на една и съща проба. Най-честата употреба на трихромно оцветяване е при диагностицирането на рак, където може да помогне за идентифициране на специфични характеристики на раковите клетки, като тяхното ядро, цитоплазма и други клетъчни структури.

Трихромното оцветяване обикновено включва три стъпки:

1. Фиксиране: Пробата се фиксира с фиксатор като формалин или алкохол, за да се запази тъканта и да се предотврати разграждането.
2. Оцветяване: След това пробата се оцветява с три различни багрила или петна, всяко от които подчертава различен аспект на пробата. Най-честата комбинация е еозин Y (който оцветява ядрото), хематоксилин (който оцветява цитоплазмата) и трето оцветяване като толуидиново синьо (което оцветява клетъчната мембрана).
3. Противооцветяване: След оцветяването пробата се оцветява с багрило, което подчертава други структури в пробата, като колаген или мускулни влакна.

Трихромното оцветяване се използва широко в патологичните лаборатории за диагностициране и наблюдение на различни видове рак, включително рак на гърдата, рак на белия дроб и рак на дебелото черво. Използва се и за изследване на ефектите на лекарствата върху раковите клетки и за идентифициране на специфични биомаркери за диагностика и прогноза на рака.