Разкриване на забравено знание: Концепцията за Anagignoskomena в Платон и Аристотел

Анагиноскомена (на гръцки: ἀναγιγνωσκόμενα, множествено число на ἀναγιγνωσκός anagignoskos, „неща, които трябва да бъдат известни отново“) е термин, използван във философията на Платон и Аристотел за обозначаване на знание, което е било забравено или изгубено.

Във философията на Платон анагиг noskomena са знания, които бяха някога притежавани от хората, но са забравени с времето поради смяната на поколенията и разпадането на човешката памет. Този тип знание може да бъде възстановено само чрез използване на разума и съзерцание на вечните истини.

Във философията на Аристотел анагиноскомената се отнася до знание, което е било изгубено или забравено в резултат на упадъка на цивилизациите и загубата на културно наследство. Аристотел вярва, че този тип знание може да бъде възстановено чрез изучаване на историята и изследване на артефакти от минали култури.

Концепцията за анагиноскомена е важна както във философията на Платон, така и във философията на Аристотел, защото подчертава идеята, че знанието не винаги е постоянно и може да бъде загубени с времето. Той също така подчертава значението на разума, съзерцанието и изучаването на историята за възстановяване на забравени знания и разбиране на природата на реалността.