Силата на Whigling: Отключване на невербалната комуникация

Виглингът е форма на невербална комуникация, която включва използването на изражения на лицето, език на тялото и жестове с ръце за предаване на смисъл. Често се използва в ситуации, в които вербалната комуникация не е възможна или подходяща, като например в шумна среда или когато общувате с хора, които са глухи или с увреден слух.

Терминът "whigling" е въведен от д-р Уилям Стокоу, лингвист, който изучава жестомимичен език и култура на глухите. Той забеляза, че глухите хора биха използвали комбинация от изражения на лицето, език на тялото и жестове с ръце, за да общуват помежду си в ситуации, в които вербалната комуникация не е възможна.

Whigling може да се използва в различни контексти, включително:

1. В шумна среда: Когато има много фонов шум, може да е трудно да чуете или разберете говоримия език. Whigling може да се използва като алтернативна форма на комуникация в тези ситуации.
2. С хора, които са глухи или с увреден слух: Whigling може да се използва за комуникация с хора, които са глухи или с увреден слух, или като допълнение към вербалната комуникация, или като самостоятелна форма на комуникация.
3. В ситуации, в които вербалната комуникация не е подходяща: Виглинг може да се използва в ситуации, в които вербалната комуникация би била неподходяща, като например в религиозни или културни среди, където се изисква мълчание.
4. При творческо изразяване: Виглингът може да се използва и като форма на творческо изразяване, като например в театрални или танцови представления.

Като цяло, виглингът е важна форма на невербална комуникация, която може да се използва в различни контексти за предаване на смисъл и свързване с други.