Значението на Ареопагита в Новия завет и раннохристиянската традиция

Ареопагит (на гръцки: Αρεοπαγίτης, Ареопагити) е термин, използван в Новия завет, за да опише група от хора, които се смятат за „от Ареопага“ или „от Хълма на Арес“. Ареопагът е хълм в Атина, Гърция, който се свързва с бог Арес и се смята, че е мястото на древния атински съвет.

В Новия завет терминът Ареопагит се използва, за да опише група хора, които се считат за да бъдат членове на съвета на Ареопага и за които се е смятало, че са мъдри и познаващи Божиите пътища. Терминът се използва в книгата Деяния на апостолите, за да опише група от хора, които са били обърнати в християнството от апостол Павел и които са смятани за едни от първите обърнати в християнството в Атина.

Терминът Ареопагит е използван и в по-късните християнски традиция да опише група раннохристиянски писатели и теолози, които са били свързани със съвета на Ареопага. Тези писатели, включително св. Дионисий Ареопагит и св. Григорий Палама, са известни със своята мъдрост и познаване на вярата и се считат за сред най-важните фигури в развитието на християнското богословие и духовност.

Като цяло терминът Ареопагит е термин, който е бил използван в Новия завет и по-късно в християнската традиция, за да опише група от хора, които са смятани за мъдри и познаващи Божиите пътища и които са били свързани със съвета на Ареопага в Атина.