Значението на моноксилоновите колони в древногръцката архитектура

Моноксилон (на гръцки: μόνοξυλον, „единично дърво“) е термин, използван в изучаването на древногръцката архитектура и скулптура. Отнася се за тип колона, която се състои от едно парче дърво, за разлика от съставна колона, направена от множество парчета дърво или камък.

В древногръцката архитектура колоните обикновено са направени от камък, но някои храмове и други сгради са представени моноксилонни колони от дърво. Тези колони често са били украсени с дърворезби или други орнаменти и са играли важна роля в цялостния естетически и структурен дизайн на сградата.

Използването на колони от моноксилон е било особено разпространено в архаичния период (ок. 8-ми-6-ти век пр.н.е.), когато дървото е било по-достъпен строителен материал от камъка. Практиката за използване на единични дървени колони обаче продължава през класическия период (ок. 5-4 век пр.н.е.) и през елинистическия период (ок. 3-1 век пр.н.е.).

Като цяло моноксилоновите колони са важен аспект на древногръцката архитектура история и те предоставят ценна представа за технологичните и художествени постижения на древногръцката цивилизация.