Интрамускулна (IM) инжекция: употреби, процедури и странични ефекти

Интрамускулната (IM) инжекция е метод за прилагане на лекарства или други вещества директно в мускула. Това включва инжектиране на веществото в мускулната тъкан, където то може да се абсорбира в кръвния поток и да се разпредели в цялото тяло.

Интрамускулните инжекции обикновено се използват за различни цели, включително:

1. Прилагане на ваксини: Много ваксини се прилагат чрез интрамускулно инжектиране, за да се гарантира, че тялото ще развие адекватен имунен отговор към ваксината.
2. Осигуряване на лекарства: IM инжекциите могат да се използват за доставяне на лекарства, които не могат да се приемат през устата, като антибиотици или болкоуспокояващи.
3. Диагностично изследване: IM инжекциите могат да се използват за вземане на кръвни проби за диагностични тестове, като хемокултури или измервания на кръвната захар.
4. Управление на алергични реакции: Интрамускулните инжекции на епинефрин (адреналин) могат да се използват за лечение на тежки алергични реакции, като анафилаксия.
5. Осигуряване на течности и хранителни вещества: IM инжекциите могат да се използват за осигуряване на течности и хранителни вещества на пациенти, които не могат да ядат или пият, като тези с тежки заболявания или наранявания.

Интрамускулните инжекции обикновено се прилагат в мускула на горната част на ръката, бедрото или задните части. Инжекцията обикновено се понася добре и иглата е достатъчно малка, за да не причинява значителна болка. Въпреки това, някои хора могат да изпитат лек дискомфорт или синини на мястото на инжектиране.