Историята и значението на флагелантизма в средновековна Европа

Флагелантизмът е широко разпространено религиозно и социално движение, което се появява в Европа през Средновековието, особено през 13-ти и 14-ти век. Включваше процесии на каещи се, често боси и бичуващи се с камшици или вериги, които дефилираха през градовете, за да изкупят греховете си и да потърсят божествена милост.

Думата "флагелант" идва от латинската дума "flagellum", което означава " камшик." Движението се характеризира с акцент върху самоумъртвяването и покаянието като начин за постигане на духовно пречистване и спасение. Флагелантите вярвали, че като си причиняват физическа болка, те могат да изкупят греховете си и да спечелят прошка от Бог.

Флагелантизмът не е единична организирана религия или секта, а по-скоро свободна мрежа от индивиди и групи, които споделят определени вярвания и практики. Беше особено популярно сред градските бедни и маргинализирани групи, които виждаха във флагелантизма начин да изразят своята преданост и да търсят духовно изкупление.

Движението залязва през 15-ти век, когато католическата църква започва да критикува неговите ексцесии и акцента върху самоумъртвяването . Въпреки това, елементи на флагелантизъм могат да се видят в по-късни религиозни движения, като протестантската реформация и възхода на петдесятничеството.