Разбиране на ипседикситизма: Погрешността на неподкрепените твърдения

Ипседикситизмът е термин, използван в правни и философски контексти, за да опише акта на утвърждаване или приемане на нещо за истина, без да се предоставят никакви доказателства или мотиви в подкрепа на това. Терминът идва от латинската фраза "ipsedixit", което означава "той самият го каза."

В правния контекст ипседикситизмът често се използва за описание на ситуации, при които страна в съдебно дело твърди факт или аргумент, без да предоставя никакви доказателства или доказателства в подкрепа го нагоре. Например, ако някой твърди, че притежава определена собственост, без да представи документи или свидетели в подкрепа на твърдението си, той може да бъде обвинен в участие в ипседикситизъм.

Във философски контекст ипседикситизмът често се използва за описание на ситуации, в които някой твърди, вяра или аргумент, без да се представят каквито и да е мотиви или доказателства в подкрепа на това. Например, ако някой твърди, че небето е синьо, просто защото го казва, без да предоставя никакви научни доказателства или наблюдение в подкрепа на твърдението си, той може да бъде обвинен в участие в ипседикситизъм.

Като цяло ипседикситизмът се разглежда като грешен начин на разсъждение, тъй като разчита единствено на твърденията на лицето, което прави твърдението, а не на доказателства или логически разсъждения. Често се използва за критикуване на аргументи, които не са подкрепени с доказателства или мотиви, и за насърчаване на хората да предоставят по-съществени обосновки за своите вярвания и твърдения.