Разбиране на Трикелия в древногръцката архитектура

Трителея (на гръцки: Τριτηλεία) е термин, използван в древногръцката архитектура, за да опише тип колона, която се състои от три отделни части: вал, капител и абак. Валът е вертикалната част на колоната, която се простира от основата до капителя, капителът е горната част на колоната, която поддържа сметалото, а абакусът е плоската плоча, която образува върха на колоната и служи като основа за антаблемана.

Използването на трителии в древногръцката архитектура може да бъде проследено до архаичния период (ок. 650-480 пр.н.е.) и продължило през класическия период (ок. 480-323 пр.н.е.). Трителият често е бил използван в храмове, особено в дорийския стил, където се е смятал за отличителна черта на този орден.

Смята се, че трителият е служил за няколко цели. Първо, това помогна да се създаде усещане за баланс и хармония в цялостната композиция на сградата. Разделяйки колоната на три отделни части, трителиите създават визуална симетрия, която е приятна за окото. Второ, трителиите може да са били използвани, за да предадат усещане за сила и стабилност, тъй като трите части на колоната са работили заедно, за да поддържат тежестта на антаблемана. И накрая, трителиите може да са имали символично или ритуално значение, тъй като често са били използвани при изграждането на храмове и други свещени сгради.

Като цяло трителиите са важна характеристика на древногръцката архитектура, която е помогнала да се създаде усещане за баланс, хармония, и здравина в сградите от онова време.