Тъмната история на усташкото движение в Хърватия

Усташите (на сърбохърватски: Усташи / Ustaše) е хърватско фашистко и ултранационалистическо движение, което се появява през 20-те и 30-те години на миналия век. Името "усташи" идва от сърбо-хърватската дума "usta", което означава "кука", и е избрано, защото основателите на движението виждат себе си като куки, които ще измъкнат Хърватия от морето на сръбството, тъй като вярват, че сърбите са заплаха за хърватската идентичност и независимост.

Движението на усташите е основано през 1929 г. от група хърватски интелектуалци, които са недоволни от политическите и социални условия в Кралство Югославия. Те се стремят да създадат независима хърватска държава, основана на католицизма, авторитаризма и национализма. Идеологията на усташите наблягаше на необходимостта от „чиста“ хърватска раса и култура и те се застъпваха за експулсирането или унищожаването на сърби, евреи и други малцинствени групи, които виждаха като заплаха за тяхната визия за голяма Хърватия.

Движението на усташите спечели значителна подкрепа през 30-те години, особено сред младите хора и интелектуалците, и те успяха да проникнат в различни аспекти на хърватското общество, включително образованието, медиите и политиката. През 1941 г., по време на Втората световна война, режимът на усташите идва на власт в Независимата държава Хърватия (NDH), марионетна държава, създадена от нацистка Германия и фашистка Италия. Усташкият режим беше известен с бруталната си политика, включително преследването и убийството на сърби, евреи, роми, хомосексуалисти и други малцинствени групи.

Усташкото движение и режимът бяха широко осъждан за техните зверства и престъпления срещу човечеството. Днес терминът „усташи“ често се използва като унизителен термин за описание на екстремистки или фашистки идеологии и движения в Хърватия и по-широкия регион.