Разбиране на следведическия период в индийската история

Постведическият период се отнася до периода от индийската история, последвал ведическия период, който се характеризира със съставянето на Ведите и развитието на ведическата религия. Постведическият период видя възхода на нови религиозни и философски движения, като будизма и джайнизма, и упадъка на ведическата религия.

Следведическият период може да бъде разделен най-общо на три фази:

1. Ранният следведически период (6 век пр. н. е.): Тази фаза видя възхода на нови религиозни и философски движения, като будизма и джайнизма, които оспорваха авторитета на ведическата религия. Класата на ведическите жреци също претърпява значителни промени през този период.
2. Средният следведически период (5 век пр. н. е.): По време на тази фаза ведическата религия продължава да запада и влиянието на новите религиозни и философски движения нараства. През този период се наблюдава и възходът на Маурийската империя, която е основана от Чандрагупта Маурия през 322 г. пр. н. е.
3. Късният следведически период (4 век пр. н. е. нататък): Тази фаза видя по-нататъшния упадък на ведическата религия и възхода на нови религиозни и философски движения, като Пураните и Епосите. Империята Гупта, която е основана през 4-ти век от н.е., също изиграва значителна роля в оформянето на религиозния и културен пейзаж на Индия през този период.

Като цяло пост-ведическият период е белязан от значителни промени в религиозните, социалните и политическия пейзаж на Индия и видя възхода на нови идеи и движения, които оспорваха авторитета на ведическата религия.