Разбиране на Шабат: Еврейският ден за почивка и поклонение

Шабат (на иврит: שבת) е еврейската дума за „почивка“ или „отдих“ и това е еврейският ден за почивка и поклонение, който се провежда в събота, седмия ден от седмицата. Това е ден, в който на евреите е заповядано да спрат да работят и да се занимават с религиозни и духовни дейности.

Спазването на Шабат е една от най-важните и основни практики на юдаизма и се смята за централна част от еврейската традиция и идентичност. Спазването на Шабат се основава на библейската заповед (Изход 20:8-11) да „помним деня на почивката“ и да го освещаваме.

Шабат започва при залез слънце в петък вечер и завършва при залез слънце в събота вечер. През това време на евреите е забранено да се занимават с определени дейности, като работа, използване на електричество или електронни устройства, писане и пренасяне на предмети от едно място на друго. Вместо това те се насърчават да прекарат деня в молитва, учене и почивка, както и да прекарат време със семейството и общността.

Спазването на Шабат е време за духовно подмладяване и обновяване и е време, когато евреите се събират за поклонение , учат и празнуват своето наследство. Това е също време, когато евреите размишляват върху връзката си с Бог и със света около тях и когато се стремят да култивират чувство на мир, радост и удовлетворение в живота си.