Противоречивата история на лоботомията: разбиране на рисковете и отрицателните ефекти

Лоботомията е вид психохирургия, която включва изрязване или изстъргване на част от предния дял на мозъка. Процедурата е разработена през 30-те години на миналия век и придоби популярност през 40-те и 50-те години на миналия век като лечение на психични заболявания като шизофрения, депресия и тревожност.
Целта на лоботомията е да наруши анормалните модели на мозъчна активност, за които се смяташе, че допринасят за тези условия. Процедурата обикновено включва пробиване на дупки в черепа и вмъкване на хирургически инструмент, наречен левкотом, в префронталния кортекс, за да се отрежат или унищожат определени нервни влакна. Лоботомии често се извършват на пациенти, които не са се повлияли от други форми на лечение, като медикаменти или електроконвулсивни терапия (ЕКТ). Въпреки това процедурата не беше без риск и много пациенти, подложени на лоботомия, претърпяха значителни промени в личността, когнитивно увреждане и други негативни ефекти.
Използването на лоботомия намаля през 60-те и 70-те години на миналия век, тъй като станаха достъпни по-ефективни лечения за психични заболявания, като напр. антидепресанти и психотерапия. Днес лоботомията вече не се извършва и се счита за противоречива и до голяма степен дискредитирана процедура.