Разкриване на тайните на Lacertilia, фосилен род от ранни бозайници

Lacertilia е род изчезнали бозайници, живели през еоценската епоха, преди около 50 милиона години. Тези животни са били малки до средни тревопасни бозайници, които са свързани със съвременните гризачи и лагоморфи (зайци и зайци). Те имаха отличителна форма на черепа и структура на зъбите, които ги отличаваха от другите ранни бозайници.

Lacertilia е известна от няколко добре запазени фосилни екземпляра, намерени в Европа и Северна Америка. Тези вкаменелости предоставят ценна информация за еволюцията на ранните бозайници и тяхното разнообразие през еоценската епоха.

Една от най-интересните характеристики на Lacertilia е нейната зъбна структура, която включва отличителен набор от резци и бузни зъби, които са били специализирани за ядене на растения. Резците бяха малки и заострени, докато зъбите на бузите бяха по-големи и по-сложни, с множество издатини и ръбове. Тази зъбна структура предполага, че Lacertilia е била добре приспособена да яде жилав, влакнест растителен материал, като листа и стъбла.

Lacertilia е забележителна и с формата си на черепа, която се характеризира с дълга, тясна муцуна и отличителен сагитален гребен (костен ръб, минаващ по средната линия на черепа). Смята се, че сагиталният гребен е поддържал мощни челюстни мускули, които са били използвани за хващане и манипулиране на храна.

Като цяло Lacertilia е важен род ранни бозайници, който предоставя ценна представа за еволюцията на съзъбието и структурата на черепа на бозайниците през еоценската епоха.