Значението на едикулите в древната римска архитектура

Едикула (множествено число: aedicola) е архитектурен термин, който се отнася до малко светилище или ниша в стена, обикновено използвана за поставяне на статуя или изображение. Думата произлиза от латинското „aedes“, което означава „храм“ или „къща“, и „culus“, което означава „килия“ или „заграждение“.

В древната римска архитектура едикулите често се срещат в храмове, обществени сгради и частни домове и са били използвани за показване на изображения на богове, богини и други божества. Тези ниши обикновено са били украсени със сложни дърворезби и скулптури и са били считани за важни характеристики на дизайна на сградата.

Днес терминът „едикула“ все още се използва в архитектурните кръгове, за да опише подобни характеристики в съвременните сгради, като малки светилища или ниши, в които се помещават произведения на изкуството или религиозни икони.