Разбиране на Дхармакая: Тялото на крайната реалност в будизма

Dharmakaya (санскрит: धर्मकाय, Wylie: lhag mthong) е термин, използван в будизма за обозначаване на крайната природа на реалността. Често се превежда като „тяло на реалността“ или „тяло на реалността“.

В махаяна будизма дхармакая се смята за едно от трите тела на Буда, заедно с нирманакая (тялото на проявлението) и самбхогакая (тялото на насладата). Тези три тела се разглеждат като различни аспекти на просветленото състояние на Буда и представляват различните начини, по които Буда се явява на съзнателни същества, за да ги учи и напътства по пътя към просветлението.

Дхармакая се счита за крайната реалност, която лежи в основата на всички явления и се разглежда като истинската природа на всички неща. То е отвъд всички концепции и дуалност и се смята за източник на цялата мъдрост и разбиране. В този смисъл дхармакая често се нарича „върховната истина“ или „абсолютната реалност“.

В будизма на Ваджраяна дхармакая също се свързва с концепцията за „празнота“ (шунята), което е идеята, че всички явления са лишени от присъщо съществуване и зависят от други фактори за своето съществуване. Това разбиране се разглежда като ключов аспект от пътя към просветлението, тъй като позволява на практикуващите да видят през илюзията за присъщо съществуване и да разберат истинската природа на реалността.

Като цяло дхармакая е централна концепция в Махаяна и Ваджраяна будизма и тя се разглежда като основен аспект от учението на Буда за природата на реалността и пътя към просветлението.