Двукамерният ум: революционна теория за съзнанието

Джейнс е британски психолог, който предлага теорията за „произхода на съзнанието“ в книгата си „Произходът на съзнанието в разпадането на двукамерния ум“. Той предположи, че древните хора не са били съзнателни по същия начин като съвременните хора, а по-скоро са имали по-фрагментиран и разделен ум.

Според тази теория човешкият ум някога е бил съставен от две отделни сфери или камери, една за мислене и една за действие , които не са били свързани от „съзнателно“ осъзнаване на себе си. Това означава, че хората не са били в състояние да разсъждават върху собствените си мисли и действия, а вместо това са получавали слухови халюцинации или „гласове“, които ръководят поведението им.

Джейнс твърди, че този двукамарен ум е бил доминиращата форма на човешкото съзнание до около 3000 г. пр. н. е., когато нарастването на урбанизацията, грамотността и търговията доведе до повишена социална сложност и необходимостта от по-сложни форми на познание. Докато хората се адаптираха към тези промени, двукамарният ум се разпадна и се появи съзнанието, каквото го познаваме днес.

Въпреки че теорията на Джейнс е влиятелна в областта на психологията и антропологията, тя не е лишена от критики. Някои учени твърдят, че доказателствата за двукамарния ум не са убедителни и че други фактори като неврологични промени или културни промени може да са изиграли роля в появата на съзнанието. Въпреки това теорията на Джейнс остава важен и провокиращ размисъл принос към разбирането ни за човешкото съзнание и неговата еволюция във времето.