Разбиране на манихейството: синкретична религия на светлината и мрака

Манихейството е религиозно и философско движение, което е основано от пророка Мани (216-276 г. сл. н. е.) през 3 век сл. н. е. Това е синкретична религия, която съчетава елементи от зороастризма, християнството, гностицизма и будизма.

Манихейството учи, че вселената е разделена на два основни принципа: божествения и сатанинския. Божественото се свързва със светлината, доброто и духовния свят, докато сатанинското се свързва с тъмнината, злото и материалния свят. Човешките същества са хванати между тези два принципа и трябва да изберат коя страна да следват.

Манихейството също подчертава важността на себеотрицанието и аскетизма, както и постигането на гнозис (духовно знание) чрез медитация и интроспекция. То отхвърля материалния свят и плътта, считайки ги за творение на сатанинския принцип.

Манихейството е било популярно в Близкия изток и Европа през средновековния период, но в крайна сметка е било потиснато от католическата църква и други религиозни власти. Днес тя се смята за ерес от повечето масови християнски деноминации. Въпреки това, някои съвременни духовни търсачи са намерили стойност в неговите учения за двойствеността на вселената и важността на себеотрицанието.