Забравената теория за гастрофилизма: Изследване на връзката между ума и червата

Гастрофилизмът е термин, въведен в началото на 20 век, за да опише хипотетична връзка между стомаха и ума. Идеята зад гастрофилизма е, че стомахът, а не мозъкът, е основното място на интелигентността и съзнанието.

Концепцията за гастрофилизма е разработена от френския лекар и философ Анри Пиерон, който твърди, че стомахът не е просто храносмилателен орган, а но и център на мисълта и емоциите. Според Пиерон стомахът е бил способен да обработва информация и да взема решения независимо от мозъка и е бил източникът на интуиция, креативност и други висши когнитивни функции.

Гастрофилизмът до голяма степен е бил отхвърлен от научната общност по това време и е вече не се счита за валидна научна теория. Някои привърженици на гастрофилизма обаче продължават да твърдят, че стомахът играе важна роля в умствените процеси и емоционалните преживявания и че умът и тялото са по-тясно свързани помежду си, отколкото признава традиционната западна медицина.