Историята и значението на титлата Падишах

Падишах (на персийски: پادشاه, произнася се [pādisɑh]) е титла, използвана в Персия (сега Иран) и други части на Близкия изток за обозначаване на монарх или император. Думата произлиза от староперсийската дума „падишах“, която означава „цар“ или „император“.

Титлата падишах е била използвана от владетелите на Ахеменидската империя, която е основана от Кир Велики през 6 век пр.н.е. Ахеменидските царе са били известни като падишахи и са управлявали обширна империя, простираща се от река Инд на изток до Тракия на запад.

След падането на Ахеменидската империя, титлата падишах е приета от следващите персийски империи, включително Партската и Сасанидската империи. В тези империи на падишаха се е гледало като на божествен владетел, който е назначен от боговете да управлява своите поданици.

Титлата падишах е била използвана и в други части на Близкия изток, като например в Османската империя, където е била използвани за обозначаване на султана или императора. В съвременните времена титлата все още се използва в някои контексти, като например в името на Шаханшах (Кралят на царете) на Иран.