Историята и значението на Харакири в Древна Япония

Харакири (също изписван хара-кири) е японски термин, който се отнася до акта на ритуално самоубийство чрез изкормване, обикновено извършвано от самураите в древна Япония. Думата „харакири“ се състои от две части: „хара“, което означава „корем“ и „кири“, което означава „разрязване“.

В традиционната японска култура харакири се счита за благороден и почтен акт за самураи, които са загубили своята господар или е бил обезчестен. На него се гледаше като на начин да се възстанови честта и да се избегне срамът на семейството. Ритуалът включвал самураите да изваждат меч и да правят дълбок разрез по собствения си корем, обикновено точно под гръдния кош. Това би причинило бърза загуба на кръв и смърт в рамките на няколко минути.

Практиката харакири до голяма степен е изчезнала в съвременна Япония и сега се смята за реликва от феодалното минало на страната. Въпреки това, терминът "харакири" все още се използва метафорично, за да опише всеки акт на голяма жертва или себеотрицание.