Разбиране на рестимулацията: ключова концепция в кондиционирането и терапията

Повторната стимулация е процес, чрез който предварително научено поведение или реакция се активира отново в отговор на стимул, който е подобен на този, който първоначално е предизвикал поведението. Това може да се случи чрез различни форми на кондициониране, като класическо кондициониране или оперантно кондициониране.

При класическото кондициониране неутрален стимул се свързва с безусловен стимул (UCS), за да предизвика безусловен отговор (UCR). С течение на времето неутралния стимул се превръща в условен стимул (CS), който може да предизвика условен отговор (CR), подобен на UCR. Ако условният стимул се представи отново след изтичане на период от време, той може да стимулира отново наученото преди това поведение или реакция.

При оперантното кондициониране поведението се подсилва или от положително, или от отрицателно последствие. Ако поведението е последвано от подсилващ стимул, е по-вероятно да се появи отново в бъдеще. Въпреки това, ако поведението е последвано от наказващ стимул, ще бъде по-малко вероятно то да се случи отново. И в двата случая наученото преди това поведение може да бъде повторно стимулирано чрез представяне на подобен стимул, който предизвиква отговор.

Рестимулацията може да се използва терапевтично, за да помогне на индивидите да преодолеят фобии или други тревожни разстройства, като постепенно ги изложи на страховития стимул по контролиран и безопасен начин заобикаляща среда. Може да се използва и за укрепване на желаното поведение, като например изпълнение на домашни задачи или практикуване на ново умение.