Противоречивата история на Сати: практика на ритуално самоубийство в Индия

Сати (известен също като suttee или sutee) е практика в някои култури на Индия, особено сред раджпутите и други индуси от висшата каста, където вдовица се жертва на погребалната клада на съпруга си. Тази практика се смяташе за форма на ритуално самоубийство и се разглеждаше като начин вдовицата да се присъедини към починалия си съпруг в отвъдния живот.
Практиката на сати има дълга история в Индия, датираща поне от 4-ти век сл. Хр. Това беше особено разпространено през средновековния период, когато се смяташе за знак на уважение и преданост вдовицата да се жертва за съпруга си. Практиката не е била ограничена до индусите, но е била практикувана и от някои мюсюлмански и сикхски общности.
Практиката на сати е забранена в Британска Индия през 1829 г. и оттогава е забранена в повечето страни, където се е практикувала преди това. Има обаче случаи на жени, които все още се опитват да извършват сати през последните години, често като форма на протест или като начин да привлекат внимание към оплакванията си.
Сати се смята за противоречива и чувствителна тема и нейната история и значение са предмет на продължаващ дебат сред учени и активисти. Някои го виждат като символ на патриархално потисничество и неравенство между половете, докато други го разглеждат като благороден акт на преданост и лоялност. Независимо от нечия гледна точка, ясно е, че сати е оказала дълбоко влияние върху социалната и културна тъкан на Индия и други страни, където се е практикувало.