Разбиране на значението на групата Сиро-Хексаплар в новозаветната текстова критика

Syro-Hexaplar (SH) е термин, използван в изследването на новозаветната текстова критика, особено в областта на гръцкия текст на Новия завет. Отнася се за конкретна група от шест ръкописа, които се смятат за сред най-важните и надеждни свидетелства за текста на Новия завет.

Шестте ръкописа, които съставляват групата Syro-Hexaplar са:

1. Codex Sinaiticus (א) – ръкопис от 4-ти век, който съдържа целия Нов завет, както и части от Стария завет.
2. Codex Alexandrinus (A) – ръкопис от 5-ти век, който съдържа целия Нов завет, както и части от Стария завет.
3. Codex Ephraemi Rescriptus (C) – ръкопис от 5-ти век, който съдържа целия Нов завет, както и части от Стария завет.
4. Codex Bezae (D) – Ръкопис от 5-ти век, който съдържа Евангелията и Деянията, с уникален текстов характер.
5. Codex Washingtonianus (W) – ръкопис от 5-ти век, който съдържа Евангелията и Деянията.
6. Codex Borgianus (B) - Ръкопис от 5-ти век, който съдържа Посланията на Павел и Общите послания.

Групата Syro-Hexaplar е наречена така, защото тези шест ръкописа се считат за най-надеждните свидетелства за текста на Новия завет, особено в гръкоговорящите региони на Източното Средиземноморие (Сирия и Египет). Всички те са написани в гръцки стил, който е подобен на гръцкия койне от периода на Новия завет, и всички те са сравнително свободни от по-късни писателски интерполации и корупции.

Групата Syro-Hexaplar често се използва като основен текст за реконструкция на оригиналния текст на Новия завет, особено в сравнение с други ръкописи и текстови традиции.