Разбиране на закона на Снелиус и неговите приложения в оптиката

Снелиус (известен също като закон на Снел или формула за пречупване) е математическа връзка, която описва начина, по който светлината се огъва, когато преминава от една среда в друга. За първи път е открит от холандския математик Вилеброрд Снелиус през 1621 г. и е основен принцип на оптиката, който се използва за обяснение на много явления, свързани със светлината и зрението.

Законът на Снелиус гласи, че съотношението на синусите на ъгъла на падане и пречупване е равно на съотношението на показателите на пречупване на двете среди. Математически това може да се изрази като:

n1 sin i = n2 sin r

където n1 и n2 са показателите на пречупване на двете среди, i е ъгълът на падане (ъгълът, под който светлината навлиза във втората среда), а r е ъгълът на пречупване (ъгълът, под който светлината излиза от втората среда).

Този закон има много важни приложения в оптиката, включително изчисляването на критичния ъгъл (ъгълът, под който светлината преминава от една среда в друга, без да се пречупва), определянето на изображението, образувано от леща или огледало, и проектирането на оптични системи като телескопи и микроскопи.