Разбиране на свръхасертивното поведение: признаци, примери и как да го избегнем

Свръхнастоятелното поведение се отнася, когато някой последователно и многократно отстоява собствените си нужди, желания или мнения по начин, който е агресивен, силен или настоятелен. Това може да включва говорене на висок глас, използване на физически език на тялото, за да доминирате в пространството, прекъсване на другите или неспазване на граници. Свръхнастойчивото поведение може да се разглежда като тормоз или сплашване и може да накара другите да се почувстват неудобно, тревожни или ядосани.

Важно е да се отбележи, че да си настоятелен не е същото като да си прекалено настоятелен. Асертивността включва отстояване на себе си и нуждите си по ясен и директен начин, като същевременно зачита правата и нуждите на другите. Свръхнастоятелното поведение, от друга страна, включва налагането на собствените нужди и желания на другите, без да се съобразяват с техните чувства или граници.

Ето някои примери за свръхасертивно поведение:

* Говорене на висок глас и със сила, дори когато другите се опитват да говорят
* Използване на физически езикът на тялото да доминира в пространството, като стоене твърде близо или използване на агресивни жестове
* Прекъсване на другите по средата на изречението, за да отстоява собствената си гледна точка
* Незачитане на граници или лично пространство, като докосване на някого без негово съгласие или нахлуване в личния му живот
* Нежелание да изслушваме другите или да вземем предвид тяхната гледна точка
* Да бъдем прекалено критични или да осъждаме другите
* Използване на вина или манипулация, за да получим това, което желаем

Важно е да сме наясно със собственото си поведение и как то може да бъде възприето от другите. Ако установим, че проявяваме свръхасертивно поведение, може да е полезно да направим крачка назад и да помислим защо се държим по този начин. Чувстваме ли се тревожни или несигурни? Опитваме ли се да наложим своята власт или контрол над другите? Не зачитаме ли границите или нуждите на другите? Като станем по-наясно със собственото си поведение и мотивация, можем да се научим да общуваме по-ефективно и с уважение и да избягваме да изглеждаме прекалено настоятелни.