Разбиране на химичните реакции с теорията на Арениус

Арениус е шведски химик, който въвежда концепцията за енергията на активиране през 1889 г. Той предполага, че химичните реакции възникват, когато реагентите се сблъскат един с друг с достатъчно енергия, за да преодолеят връзката между реагентите. Тази енергия, известна като енергия на активиране, е необходима за протичането на реакцията.

Теорията на Арениус обяснява защо някои реакции са по-бавни от други и защо определени реакции изобщо не се случват, въпреки че реагентите са налице. Той също така въвежда концепцията за константата на скоростта, която е мярка за честотата на успешните сблъсъци между реагентите.

Уравнението на Арениус свързва константата на скоростта с температурата на системата:

k = Ae^(-Ea/RT)

където k е константата на скоростта, A е честотен фактор, Ea е енергията на активиране, R е газовата константа и T е температурата в Келвин. Това уравнение показва, че с повишаването на температурата константата на скоростта също се увеличава, което означава, че реакцията става по-бърза.