Разбиране на диофизитската христология: Двойствената природа на Исус Христос

Диофизит (от гръцки: δυο, dyos, „два“ и φύσις, phýsis, „природа“) е термин, използван в християнската теология, за да опише двойствената природа на Исус Христос, както напълно човешка, така и напълно божествена. Често се свързва с христологичната доктрина за Въплъщението, която твърди, че Исус е едновременно Бог и човек.

Терминът диофизит е използван за първи път от гръцките отци на Църквата, като св. Атанасий и св. Кирил Александрийски, за да разграничат тяхната христология от тази на монофизитите, които твърдят, че Исус има само една природа, или божествена, или човешка. Диофизитската позиция подчертава, че Исус има две природи, напълно човешка и напълно божествена, но тези природи не са разделени или объркани, а са обединени в една личност.

Тази доктрина по-късно е формализирана на събора в Халкидон през 451 г. сл. Хр., който обявява, че Исус Христос е „един и същ Христос, Син, Господ, Единороден, който трябва да бъде признат в две естества, несмесено, неизменно, неделимо, неразделно“ (Халкидонски символ на вярата). Диофизитската позиция е била доминиращата христология на източноправославната и римокатолическата църкви, докато монофизитите са разработили свои собствени отделни христологии.